Европейската и българската левица на кръстопът
Александър Г. Стамболийски
Всеки кръстопът е и алтернатива накъде да се върви. Това раздвояване поражда, когато са разтърсени убежденията в досегашната посока на придвижване, било то на субект, партия или общество. Настъпващите като вълна събития засегнаха световно обществата, само че най–силно се отразиха върху вътрешния свят на западноевропейското общество. Под натиска на разрастващите се несъгласия на днешното капиталистическо общество се появиха закономерни, само че за всеобщото европейско схващане изненадващи феномени, такива като ограничение на обществени мрежи, прекъсване на платежни карти, обвинявания по народен белег, открита цензура, в това число и на велики културни достижения, стопански проблеми, които се смятаха за невъзможни в „ клуба на богатите “, високомерно отношение към цели нации, анулация на избори, тъй като не ги устройват, и други Самият живот сподели, към този момент и на всекидневно практическо равнище това, което лежеше под повърхността - несъответствието сред действителността на това общество и формалното му схващане. Разбира се, това не се прояви в официозните преса и телевизия, където дори и в своята рецензия то по канон се идеализираше и пропагандираше като най–доброто от вероятните.
Реалността и всеобщото публично схващане
за личното им общество започнаха безшумно да се разминават като страхливо вътрешно подозрение. Всичко това в немалка степен смути съзнанието на „ междинния “ европеец, само че също и спокойният до момента свят на „ обичайна “ европейска левица и нейните показа за актуалното капиталистическо общество, в което тя всъщност се беше вписала като негова част, приемайки го като безалтернативно, като само допустимо.
Безкритичната визия на преобладаващата част от европейската левица за личното й общество като общество на свободата и благоденствието се разклати. Иска или не, тя към този момент ще би трябвало да потвърждава и на себе си, и на другите това, което до неотдавна приемаше за явно, ще би трябвало да си слага освен едни или други настоящи задания, въпреки и потребни, а и да си отговори на въпроса накъде се е запътила, каква е „ крайната “ й цел. Сега към този момент, въпреки и на приливи и отливи, този въпрос ще се появява натрапчиво и за тази част от левицата, която идеализираше актуалния капитализъм - и стопански, и като форми на народна власт, и в интернационалните връзки. По създание европейската левица се трансформира в поддръжник на това общество, без значение от формалните й заявки. Всичко това при настоящето разрастване на несъгласията на актуалния капитализъм ще я сложи, по-рано или по–късно, на кръстопът.
За всеобщото публично схващане лявото от единствено себе си се свързва с помощ, съпричастност към тези публични пластове, които са в по-неизгодна позиция в йерархичната конструкция на обществено разслоените общества. И това не е погрешно, само че лявото е нещо доста повече от съпричастност, то е блян за унищожаване на аргументите на съответните отрицателни феномени, присъщи за капитализма като общество, били те обществено неравноправие, разнообразни форми на взаимозависимост, овеществяване на публичните връзки, безработица и други Тя не е, или най-малко
не би трябвало да е затворен интелектуален „ хайлайф “
филантропски надъхан към онеправданите, а замесване в социална активност и освен стихийно, само че и посредством хрумвания на тези „ нисши “ съсловия и прослойки, които са заинтригувани от нужната и дълбока смяна на днешното „ цивилизовано “ общество.
Политическият трус от края на 20 век след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше с световни последици и се отрази освен във връзка с самите страни, само че и върху характера на ежедневния живот, а също и върху общата конструкция на съотношението ляво–дясно в политическия живот на късния капитализъм. Дясното стана преобладаващо под една или друга форма, европейското ляво се измести по–надясно като последица от неговите илюзии за повсеместност на демокрацията в капиталистическото общество, което и стартира да размива неговия облик. Не изчезна отношението ляво–дясно, а „ формалното “ ляво в огромна степен се абсорбираше в дясното, и по–точно в едни или други форми на либерализма. Оттук се породи и илюзията, че няма дясно, няма ляво, което замъгляваше политическия темперамент на публичните процеси, т.е. кому е преференциално съответното събитие.
Всички тези процеси не можеха да не обиден и Българска социалистическа партия, въпреки че тя дълго се съпротивляваше и не се отхвърляше от своята природа на фона на други източноевропейски леви партии. Беше наричана ретроградна, а когато стана „ съвременна лява “ и към този момент с нищо не тревожеше днешното капиталистическо общество, бе призната за „ естествена партия “. Тук е разковничето на днешната рецесия в европейското ляво, а тя в Западна Европа е още първоначално си. Тя не е рецесия, подбудена единствено от едни или други неверни решения или от една или друга политическа персона (лидер), а от самия метод към капитализма като общество измежду преобладаващата част на европейското ляво. Реалната и съществена алтернатива, пред която е изправено във времето европейското ляво, е: приема ли капитализма като безалтернативен и единствено спомага за омекотяването на едни или други негови проблеми, или се стреми към неговото превъзмогване като вид общество в историческа вероятност.
Постепенно с времето европейското ляво, като се изключи комунистическите партии и разнообразни нововъзникнали придвижвания, които резервираха „ крайната “ си цел, само че без изясненост за пътя до нея, одобри днешното капиталистическо общество за безалтернативно, и по този начин то стана
нормата, мярата за оценка на всички феномени и за самата „ цивилизована “ левица
Официалното, признатото като неразделна част от капиталистическото общество ляво е остроумно по отношение на обособените стъпки, само че няма изясненост за посоката на своето придвижване, накъде отива и поради какво. Като последица тази левица се вмести в границите на актуалния капитализъм и всичко, което не приличаше на това общество, бе възприемано към този момент освен от десницата, а и от самата нея като недоразвита форма на публичен живот.
Какво съвпадане! Коя лява обичайната европейска партия се възпротиви на развихрилия се през последните 30 години неоколониализъм (Северна Африка, Близкия и Среден Изток) или през днешния ден на войната в Газа? Всичко това по мерните единици на това общество изглеждаше като битка за народна власт. Нещо повече, водачите на някои от тези леви партии се оказаха вдъхновители на тази политика. Тази левица, която стана неразделна част от актуалното капиталистическо общество, постоянно се строяваше в общия хор на борците за „ народна власт “, зад което се криеха най–груби ползи на „ горните “ прослойки на техните страни, а част от добитите изгоди преливаха и към „ по–нисшите “ пластове на техните общества и по този начин си купуваха краткотрайно публично успокоение. Колко наподобява днешната обстановка в лявото пространство и неговото вътрешно идейно раздвояване на тази в навечерието на Първата международна война!
Даже и думите капитализъм и съсловия съвсем изчезнаха от речника на европейската публична левица, което е единствено външен симптом на протичащите вътрешни промени в нея. По този метод „ цивилизованата “ левица се трансформира - и стихийно, а измежду някои нейни привилегировани среди и предумишлено, в детайл от възпроизводството на актуалното капиталистическо общество. Това стартира все по–видимо да се демонстрира освен в понижаване на наличието й в националните и в европейския парламент, само че, което е още по–тревожно, и в намаляване на идейното й въздействие във всички сфери на публичния живот, а също и измежду необятни публични среди на близки до нея съсловия и прослойки.
Сходството на политическото държание на ПЕС и формалната десница
в Европейския парламент е очевидно и с просто око, а декларацията, с която отъждествяват нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики, е единствено най–крайната му демонстрация. Бивайки срещу войните, което единствено по себе си е добра стъпка, „ формалното “ ляво забравяше да спомене нещо за войните на личните им страни и позицията им за тях, и, което е най–важно, да покаже характера на съответната война, от какво е провокирана и какви ползи пази. Нима това европейско ляво не виждаше по какъв начин се оказва бранител на финансовата олигархия на някогашния колониален свят, в този момент Г-7, било то като войни, наказания други?
Българска социалистическа партия беше по–честна, само че и релативно безмълвна, не стигна до дъно при разкриването на техния темперамент, останахме единствено на равнището на пацифизма. Някой би могъл да каже " това не ни визира директно ". Засяга ни, и освен нас. Ограниченото виждане „ на открито “, към света, е противоположната страна на лимитираното виждане „ във вътрешността “, към личното ни общество, и назад. Разбирането на тази връзка за една левица, само че не и за десницата, е фундаментално значимо.
Това, което прави едно придвижване или партия лява, без значение от характерните локални особености, е стремежът му да преодолее капитализма като вид общество в историческа вероятност.
Лишавайки се от тази своя съществена характерност, изгубвайки от полезрението си главната си историческа цел, европейското ляво в преобладаващата си част разми своя образ. Като последица всеобщото публично схващане стартира към този момент да не вижда в левицата
опция на днешното капиталистическо общество,
без значение от необятно публикуваното неодобрение от него. И естествено, освободеното политическо пространство бързо стартира да се запълва от разнообразни форми на шовинизъм и популизъм, които като разновидности на общата идеология на капитализма му оказват помощ да разсейва публичното схващане ту в една, ту в друга посока, без да са решение на никакъв проблем на това общество.
Истинският кръстопът, същинската алтернатива, пред която се изправя през днешния ден обичайна европейска левица и в частност Българска социалистическа партия през днешния ден, е в метода към капитализма като вид общество. А точно, ще остане ли обичайното европейско ляво вписано в механизма на действие на капиталистическото общество, ще върви ли сляпо по нормите на това общество и след събитията или ще търси и откри път в самата действителност, който в вероятност я води оттатък неговите стопански, политически и идейни граници. От отговора на този „ отдалечен “, мирогледен въпрос ще зависят отговорите, които даваме на всички „ близки “ ежедневни проблеми като социалистическа партия.
Няколко илюстрации в тази посока
При единия вид на отговор, правосъдната промяна ще се сведе до техническа административна смяна на разпоредбите и промяна на лица, а при другия като блян за разкъсване на директната връзка сред част от едрия капитал и правните институции, откъдето произтича действителният проблем. За „ формалната “ левица, тази, която остава в мирогледните граници на капитализма, обществената политика ще е върха на лявото, нейната „ последна “ цел, а за „ немодерната “ левица тя, въпреки и нужна, не отстранява аргументите за общественото неравноправие без смяна във формите на благосъстоятелност. За „ модерното ляво “ юридическото тъждество (т. нар. „ правова страна “) е гаранция за обществено тъждество, а за „ неофициалното “ ляво не е гаранция на фона на другите форми на материална взаимозависимост, които пораждат действително разграничение в правата, и така нататък
Тази алтернатива - по какъв начин да се отнесе лявото към капитализма като вид общество - не е просто артикул на интелектуална активност, а израства от задълбочаването на несъгласията на това общество, и то в неговото ядро, въпреки и към този момент да не е осъзната като алтернатива от „ формалното “ ляво, а като случайност на събитията. С разрастването на тези несъгласия лявото ще се натъква от ден на ден на алтернативата да остане ли мирогледно и на практика в рамките на капитализма като вид общество или да се стреми да го преодолее. И няма да може до безспир да отсрочва и заобикаля отговора на този въпрос. Ако тази част от европейското ляво, а през днешния ден тя е преобладаваща, не позволи тази алтернатива умишлено, като възвърне историческата си вероятност и уясни главната си цел, то логиката на живота ще я вразуми, само че към този момент като външна нужда под натиска на събитията с всички произлизащи от това последствия за обществото.
Всеки кръстопът е и алтернатива накъде да се върви. Това раздвояване поражда, когато са разтърсени убежденията в досегашната посока на придвижване, било то на субект, партия или общество. Настъпващите като вълна събития засегнаха световно обществата, само че най–силно се отразиха върху вътрешния свят на западноевропейското общество. Под натиска на разрастващите се несъгласия на днешното капиталистическо общество се появиха закономерни, само че за всеобщото европейско схващане изненадващи феномени, такива като ограничение на обществени мрежи, прекъсване на платежни карти, обвинявания по народен белег, открита цензура, в това число и на велики културни достижения, стопански проблеми, които се смятаха за невъзможни в „ клуба на богатите “, високомерно отношение към цели нации, анулация на избори, тъй като не ги устройват, и други Самият живот сподели, към този момент и на всекидневно практическо равнище това, което лежеше под повърхността - несъответствието сред действителността на това общество и формалното му схващане. Разбира се, това не се прояви в официозните преса и телевизия, където дори и в своята рецензия то по канон се идеализираше и пропагандираше като най–доброто от вероятните.
Реалността и всеобщото публично схващане
за личното им общество започнаха безшумно да се разминават като страхливо вътрешно подозрение. Всичко това в немалка степен смути съзнанието на „ междинния “ европеец, само че също и спокойният до момента свят на „ обичайна “ европейска левица и нейните показа за актуалното капиталистическо общество, в което тя всъщност се беше вписала като негова част, приемайки го като безалтернативно, като само допустимо.
Безкритичната визия на преобладаващата част от европейската левица за личното й общество като общество на свободата и благоденствието се разклати. Иска или не, тя към този момент ще би трябвало да потвърждава и на себе си, и на другите това, което до неотдавна приемаше за явно, ще би трябвало да си слага освен едни или други настоящи задания, въпреки и потребни, а и да си отговори на въпроса накъде се е запътила, каква е „ крайната “ й цел. Сега към този момент, въпреки и на приливи и отливи, този въпрос ще се появява натрапчиво и за тази част от левицата, която идеализираше актуалния капитализъм - и стопански, и като форми на народна власт, и в интернационалните връзки. По създание европейската левица се трансформира в поддръжник на това общество, без значение от формалните й заявки. Всичко това при настоящето разрастване на несъгласията на актуалния капитализъм ще я сложи, по-рано или по–късно, на кръстопът.
За всеобщото публично схващане лявото от единствено себе си се свързва с помощ, съпричастност към тези публични пластове, които са в по-неизгодна позиция в йерархичната конструкция на обществено разслоените общества. И това не е погрешно, само че лявото е нещо доста повече от съпричастност, то е блян за унищожаване на аргументите на съответните отрицателни феномени, присъщи за капитализма като общество, били те обществено неравноправие, разнообразни форми на взаимозависимост, овеществяване на публичните връзки, безработица и други Тя не е, или най-малко
не би трябвало да е затворен интелектуален „ хайлайф “
филантропски надъхан към онеправданите, а замесване в социална активност и освен стихийно, само че и посредством хрумвания на тези „ нисши “ съсловия и прослойки, които са заинтригувани от нужната и дълбока смяна на днешното „ цивилизовано “ общество.
Политическият трус от края на 20 век след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше с световни последици и се отрази освен във връзка с самите страни, само че и върху характера на ежедневния живот, а също и върху общата конструкция на съотношението ляво–дясно в политическия живот на късния капитализъм. Дясното стана преобладаващо под една или друга форма, европейското ляво се измести по–надясно като последица от неговите илюзии за повсеместност на демокрацията в капиталистическото общество, което и стартира да размива неговия облик. Не изчезна отношението ляво–дясно, а „ формалното “ ляво в огромна степен се абсорбираше в дясното, и по–точно в едни или други форми на либерализма. Оттук се породи и илюзията, че няма дясно, няма ляво, което замъгляваше политическия темперамент на публичните процеси, т.е. кому е преференциално съответното събитие.
Всички тези процеси не можеха да не обиден и Българска социалистическа партия, въпреки че тя дълго се съпротивляваше и не се отхвърляше от своята природа на фона на други източноевропейски леви партии. Беше наричана ретроградна, а когато стана „ съвременна лява “ и към този момент с нищо не тревожеше днешното капиталистическо общество, бе призната за „ естествена партия “. Тук е разковничето на днешната рецесия в европейското ляво, а тя в Западна Европа е още първоначално си. Тя не е рецесия, подбудена единствено от едни или други неверни решения или от една или друга политическа персона (лидер), а от самия метод към капитализма като общество измежду преобладаващата част на европейското ляво. Реалната и съществена алтернатива, пред която е изправено във времето европейското ляво, е: приема ли капитализма като безалтернативен и единствено спомага за омекотяването на едни или други негови проблеми, или се стреми към неговото превъзмогване като вид общество в историческа вероятност.
Постепенно с времето европейското ляво, като се изключи комунистическите партии и разнообразни нововъзникнали придвижвания, които резервираха „ крайната “ си цел, само че без изясненост за пътя до нея, одобри днешното капиталистическо общество за безалтернативно, и по този начин то стана
нормата, мярата за оценка на всички феномени и за самата „ цивилизована “ левица
Официалното, признатото като неразделна част от капиталистическото общество ляво е остроумно по отношение на обособените стъпки, само че няма изясненост за посоката на своето придвижване, накъде отива и поради какво. Като последица тази левица се вмести в границите на актуалния капитализъм и всичко, което не приличаше на това общество, бе възприемано към този момент освен от десницата, а и от самата нея като недоразвита форма на публичен живот.
Какво съвпадане! Коя лява обичайната европейска партия се възпротиви на развихрилия се през последните 30 години неоколониализъм (Северна Африка, Близкия и Среден Изток) или през днешния ден на войната в Газа? Всичко това по мерните единици на това общество изглеждаше като битка за народна власт. Нещо повече, водачите на някои от тези леви партии се оказаха вдъхновители на тази политика. Тази левица, която стана неразделна част от актуалното капиталистическо общество, постоянно се строяваше в общия хор на борците за „ народна власт “, зад което се криеха най–груби ползи на „ горните “ прослойки на техните страни, а част от добитите изгоди преливаха и към „ по–нисшите “ пластове на техните общества и по този начин си купуваха краткотрайно публично успокоение. Колко наподобява днешната обстановка в лявото пространство и неговото вътрешно идейно раздвояване на тази в навечерието на Първата международна война!
Даже и думите капитализъм и съсловия съвсем изчезнаха от речника на европейската публична левица, което е единствено външен симптом на протичащите вътрешни промени в нея. По този метод „ цивилизованата “ левица се трансформира - и стихийно, а измежду някои нейни привилегировани среди и предумишлено, в детайл от възпроизводството на актуалното капиталистическо общество. Това стартира все по–видимо да се демонстрира освен в понижаване на наличието й в националните и в европейския парламент, само че, което е още по–тревожно, и в намаляване на идейното й въздействие във всички сфери на публичния живот, а също и измежду необятни публични среди на близки до нея съсловия и прослойки.
Сходството на политическото държание на ПЕС и формалната десница
в Европейския парламент е очевидно и с просто око, а декларацията, с която отъждествяват нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики, е единствено най–крайната му демонстрация. Бивайки срещу войните, което единствено по себе си е добра стъпка, „ формалното “ ляво забравяше да спомене нещо за войните на личните им страни и позицията им за тях, и, което е най–важно, да покаже характера на съответната война, от какво е провокирана и какви ползи пази. Нима това европейско ляво не виждаше по какъв начин се оказва бранител на финансовата олигархия на някогашния колониален свят, в този момент Г-7, било то като войни, наказания други?
Българска социалистическа партия беше по–честна, само че и релативно безмълвна, не стигна до дъно при разкриването на техния темперамент, останахме единствено на равнището на пацифизма. Някой би могъл да каже " това не ни визира директно ". Засяга ни, и освен нас. Ограниченото виждане „ на открито “, към света, е противоположната страна на лимитираното виждане „ във вътрешността “, към личното ни общество, и назад. Разбирането на тази връзка за една левица, само че не и за десницата, е фундаментално значимо.
Това, което прави едно придвижване или партия лява, без значение от характерните локални особености, е стремежът му да преодолее капитализма като вид общество в историческа вероятност.
Лишавайки се от тази своя съществена характерност, изгубвайки от полезрението си главната си историческа цел, европейското ляво в преобладаващата си част разми своя образ. Като последица всеобщото публично схващане стартира към този момент да не вижда в левицата
опция на днешното капиталистическо общество,
без значение от необятно публикуваното неодобрение от него. И естествено, освободеното политическо пространство бързо стартира да се запълва от разнообразни форми на шовинизъм и популизъм, които като разновидности на общата идеология на капитализма му оказват помощ да разсейва публичното схващане ту в една, ту в друга посока, без да са решение на никакъв проблем на това общество.
Истинският кръстопът, същинската алтернатива, пред която се изправя през днешния ден обичайна европейска левица и в частност Българска социалистическа партия през днешния ден, е в метода към капитализма като вид общество. А точно, ще остане ли обичайното европейско ляво вписано в механизма на действие на капиталистическото общество, ще върви ли сляпо по нормите на това общество и след събитията или ще търси и откри път в самата действителност, който в вероятност я води оттатък неговите стопански, политически и идейни граници. От отговора на този „ отдалечен “, мирогледен въпрос ще зависят отговорите, които даваме на всички „ близки “ ежедневни проблеми като социалистическа партия.
Няколко илюстрации в тази посока
При единия вид на отговор, правосъдната промяна ще се сведе до техническа административна смяна на разпоредбите и промяна на лица, а при другия като блян за разкъсване на директната връзка сред част от едрия капитал и правните институции, откъдето произтича действителният проблем. За „ формалната “ левица, тази, която остава в мирогледните граници на капитализма, обществената политика ще е върха на лявото, нейната „ последна “ цел, а за „ немодерната “ левица тя, въпреки и нужна, не отстранява аргументите за общественото неравноправие без смяна във формите на благосъстоятелност. За „ модерното ляво “ юридическото тъждество (т. нар. „ правова страна “) е гаранция за обществено тъждество, а за „ неофициалното “ ляво не е гаранция на фона на другите форми на материална взаимозависимост, които пораждат действително разграничение в правата, и така нататък
Тази алтернатива - по какъв начин да се отнесе лявото към капитализма като вид общество - не е просто артикул на интелектуална активност, а израства от задълбочаването на несъгласията на това общество, и то в неговото ядро, въпреки и към този момент да не е осъзната като алтернатива от „ формалното “ ляво, а като случайност на събитията. С разрастването на тези несъгласия лявото ще се натъква от ден на ден на алтернативата да остане ли мирогледно и на практика в рамките на капитализма като вид общество или да се стреми да го преодолее. И няма да може до безспир да отсрочва и заобикаля отговора на този въпрос. Ако тази част от европейското ляво, а през днешния ден тя е преобладаваща, не позволи тази алтернатива умишлено, като възвърне историческата си вероятност и уясни главната си цел, то логиката на живота ще я вразуми, само че към този момент като външна нужда под натиска на събитията с всички произлизащи от това последствия за обществото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ